Mosques in Turkey

Arap Mosque • Atik Mustafa Pasha Mosque • Bayezid II Mosque • Bodrum Mosque • Defterdar Mosque • Divrigi Great Mosque • Emir Sultan Mosque • Eski Imaret Mosque • Eyüp Sultan Mosque • Fatih Mosque • Fenari Isa Mosque • Gül Mosque • Hagia Sophia • Hirami Ahmet Pasha Mosque • Imrahor • İsa Bey Mosque • Kalenderhane MosqueKariye • Kazdağlı Mosque • Kefeli Mosque • Kilic Ali Pasha Complex • Koca Mustafa Pasha Mosque • Kocatepe Mosque • Laleli Mosque • Little Hagia Sophia • Mihrimah Mosque • Muhammad Maarifi Mosque • Murat Paşa Mosque • Nusretiye Mosque • Omer Pasha Mosque • Ortaköy Mosque • Pertevniyal Valide Sultan Mosque • Rüstem Pasha Mosque • Sancaktar Hayrettin Mosque • Şehzade Mosque • Selimiye Mosque• Sokollu Mehmet Pasha Mosque • Süleymaniye Mosque • Sultan Ahmed Mosque • Tekeli Mehmet Paşa Mosque • Teşvikiye Mosque • Vefa Kilise Mosque • Yavuz Selim Mosque • Yeni Valide Mosque • Yeni Mosque • Yeşil Cami • Zeynep Sultan Mosque • Zeyrek Mosque •

Mosques

Mosques

List of mosques

List of mosques

Famous mosques

• Masjid al-Haram; Mecca, Saudi Arabia - holiest site in Islam^[61]
• Masjid al-Nabawi; Medina, Saudi Arabia - second-holiest site in Islam^[62]
• Al-Aqsa Mosque; Jerusalem, Israel/Palestinian territories (disputed) - third-holiest site in Islam^[63]
• Al-Azhar Mosque; Cairo, Egypt
• Sayyidah Zaynab Mosque; Damascus, Syria - Tomb of Zaynab bint Ali
• Sayyidah Ruqayya Mosque; Damascus, Syria - Tomb of Fatimah the youngest daughter of Husayn ibn Ali
• Umayyad Mosque; Damascus, Syria
• Imam Ali Mosque; Najaf, Iraq - Tomb of the First Shī`a Imām, 'Ali ibn Abī Tālib
• Imam Husayn Mosque; Karbala, Iraq - Tomb of the Third - Twelver Shī`a Imām, Husayn ibn Ali
• Al Kadhimiya Mosque; Kadhimayn, Iraq - Tomb of the Seventh Shī`a Imām, Musa al-Kadhim and the Ninth Shī`a Imām, Muhammad at-Taqi
• Al Askari Mosque; Samarra, Iraq - Tomb of the Tenth Shī`a Imām, `Alī an-Naqi and the Eleventh Shī`a Imām, Hasan al-`Askarī
• Imam Ridha Mosque; Mashad, Iran - Tomb of the Eighth Shī`a Imām, 'Ali ar-Ridha
• Fatimah al-Ma'sumah Mosque; Qom, Iran - Tomb of Fatimah al-Ma'sūmah, sister of the Eighth Shī`a Imām, 'Ali ar-Ridha
• Hacı Bayram Mosque; Ankara, Turkey [1]
• Faisal Mosque; Islamabad, Pakistan - largest mosque in the world, in area^[64]
• Badshahi Masjid; Lahore, Pakistan - largest Mughal Empire mosque
• Mezquita; Córdoba, Spain - tenth century Moorish place of worship, now a Roman Catholic cathedral
• Hagia Sophia; Istanbul, Turkey - former cathedral; mosque from 1453 to 1935^[65]
• Sultan Ahmed Mosque (Blue Mosque); Istanbul, Turkey - built across from the Hagia Sophia
• Shah Mosque; Isfahan, Iran - commissioned by Shah Abbas I
• Jama Masjid; Delhi, India - one of India's largest mosques^[66]
• Mother Mosque of America; Cedar Rapids, Iowa - the oldest mosque in North America
• Huaisheng Mosque Over 1,300 years old, one of the oldest mosques in China.
• Sultan Qaboos Grand Mosque Mosque with the world second largest Carpet and Chandelier (Sheikh Zayed Mosque now holds these records)
• Istiqlal Mosque; Jakarta the largest mosque in Southeast Asia
• Masjid Agung Demak, the first mosque in Java, Demak, Central Java
• Hassan II Mosque, Casablanca, Morocco, contains the world's largest minaret.

Мюсюлманските джамии във Варна

В своето описание на варненската крепост до Освобождението, цитирайки Феликс Каниц братя Шкорпил пишат, че "в време на освободителната война имало в града 18 джамии, от които четири са били напуснати". На много гравюри от онова време могат да се видят многобройните извисяващи се минарета на варненските джамии, които дават облика на всеки ориенталски град. По различни причини - унищожавани през войните, горели при нещастни случаи или събаряни нарочно - до наши дни във Варна са останали само две джамии - Азизие и Хайрие.

Продължение ТУК

Свети Седмочисленици (София)

„Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в столицата София, разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6 септември“ и „Генерал Паренсов“.

Съдържание [скриване] 1 История 2 Други 3 Външни препратки 4 Бележки

История

Сградата е построена в 1528 година като джамия по заповед на султан Сюлейман Великолепни върху имот на Рилския манастир с метох. При разкопки в 1901 година са открити останки от стар християнски храм от 5-6 век и още по-старо светилище на Асклепий.

Джамията е кръстена Коджа дервиш Мехмед паша на името на великия везир Мехмед Соколу. Смята се, че архитект на джамията е прочутият Синан (архитектът на Сюлейман джамия в Константинопол), но сигурни доказателства за това няма. Храмът става известен с името Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето му. При земетресение в 19 век минарето на джамията пада и тя е изоставена. След Освобождението на България в 1878 година сградата е превърната във военен склад, а по-късно в затвор.

Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.^[1]

Други

• Край църквата се намира гробът на политика Петко Каравелов (1843-1903).
• През 1925 г. терорист от БКП убива пред църквата генерал Константин Георгиев.

Бившата джамия в Харманли

Бившата джамия в Харманли

Джамията, за която говори Льофевър през 1611 година, се издигала срещу кервансарая — красива, градена с хубав камък, вар и пясък и покрита с олово като него. Точната година на строителството й не е известна, но очевидно то е станало непосредствено след изграждането на кервансарая и моста, пак по заръка на владетеля на вакъфа Сиавюш паша. Много от пътешествениците посочват красотата на тази построй-

ка, наричайки я „светла и величествена”. Строена е от същия материал (камъни и хоросан) и по същия начин, както останалите сгради от края на XVI век. Джамията съществува до 1939 година, когато по договор и по споразумение с турската община в Харманли е разрушена поради опасност от срутване. След земетресението през 1929 година стените й са силно напукани, а и се налага да се оформи градският парк пред площада и там да се издигне ново читалище.

Харманли. Градът край извора на белоногата
Кирил Динков

Най-голямата джамия от глина в света

ФОТОАЛБУМ

От век насам жителите на селцето Джиния в Мали са построили и поддържат най-големия ислямски молитвен храм от глина в света. Всяка година той става обект на годишните тържества, чиято основна дейност е съсредоточена предимно около възстановяването на естествено “разпадналите” се части от сградата, вследствие на климатичните условия. Интересен факт е, че този уникален архитектурен паметник и традицията ежегодно да се достроява е начената от предните поколения и датира от преди век. Самата сграда прилича отчасти на средновековен замък, създаден от изпечени на слънцето глинени тухли.

Не е известно дали кметът на селището се е опитвал да се възползва от възможността да съчетае оригиналния начин за изразяване на религиозните потребности на своите избиратели с трупането на печалби от интересния туристически обект. Тази нестандартна малийска джамия със сигурност би представлявала интерес за мнозина ловци на екзотични преживявания. Съществуват достатъчно много богати туристи-мюсюлмани и немюслмани, които задоволявайки своето любопитство, биха допринесли за повишаването на жизнения стандарт на местните малийски селяни.

Приложеният снимков материал е на телевизия “Ал Джазира”.

By,26.05.08

Джамия, ул. Отец Паисий, Казанлък

Джамия, ул. Отец Паисий, Казанлък

http://www.flickr.com/photos/mihalorel

Централна джамия-гр.Сърница



Джамия в кв."Петелци"-гр.Сърница



Джамия в кв."Крушата"-гр.Сърница

www.gradsarnitsa.hit.bg

ЗА АЗИЗИЕ ДЖАМИЯ

По - известната на варненци Азизие джамия се намира на днешната улица “Ангел Георгиев”. Датата на построяването й не е изяснена. По думите на районния мюфтия джамията е строена през 1795 г. Както всички джамии Азизие е построена така, че молитвената й ниша да сочи към Мека. От архитектурна гледна точка тя е ниска еднопространствена джамия, със скатен покрив, в средата на малък двор. На западната стена, вдясно от входа се издига минарето. Самото минаре е с квадратна основа, която след нивото на джамията преминава в кръг.
Скорошният ремонт е оказал влиянието на сегашния облик на джамията. Интериорът е семпло оформен, но съгласно ислямските канони. Преди да се влезе в молитвения салон се минава през малко предверие, в което има мивки за ритуално измиване и етажерка за оставяне на обувките. Аналог на християнския олтар в джамията е михрабната молитвена ниша. Единствено във варненската Азизие джамия михрабната ниша е украсена със златна врата от каабата в Мека.
Над входната колоната е разположен балкон, в който по правило, зад декоративни решетки е мястото за молитва на жените. Характерен и за другите джамии е преходът между балона и минарето.

www.bgglobe.net

Буюк джамия,град София

Буюк джамия

Буюк джамия (понякога Бююк джамия, на турски: Büyük Camii, в превод Голяма джамия) е бивш мюсюлмански храм в българската столица София. Първото ѝ име според писмени сведение е Коджа Махмуд паша джамия тоест Джамията на великия Махмуд паша. Строежът на храма е започнат от великия везир Махмуд паша в 1451 и завършен 20 години след смъртта му в 1494 година.

Около джамията е имало и други сгради: хан, медресе, водохранилище и чешма. Махалата около джамията носи нейното име, а до Освобождението улица „Леге“ се нарича Буюк джамиси сокаги.

По време на Руско-турската война (1877-1878) джамията е превърната в болница. По-късно е библиотека, музей и печатница, а от 1892 година в нея се помещава Софийският археологически музей.

Баня баши джамия

Изглед от Баня баши джамия в София

Баня баши джамия (на турски: Banyabaşı Camii) е мюсюлмански храм в София. Тя е построена по-инициатива и финансова подкрепа на благодетеля молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Затова в някои източници джамията се отбелязва и под името джамията "Молла Ефенди" или като "Кадъ Сейфуллах". На арката над вратата върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Под него личи датата 974, което дава основание да се приеме, че тя е построена през 974 г. по хиджра (мюсюлманско летоброене) или 1566-1567 година.

Архитектура

Основната сграда на джамията е четириъгълна. Сред четирите ъглови кубета се извисяват централното кубе (купол) и минарето. В предната ѝ част има една пристройка (тетимме) с три малки кубета. Тя е построена в памет на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах Ефенди.

Баня баши джамия в края на 19 век

Баня баши джамия е интересно архитектурно творение, което отразява спецификата на османската архитектурна мисъл през 16 век. Построена е от османския архитект Синан. Стените ѝ са иззидани от дялан камък и тухли, като между каменните редове са поставени редове червени тухли. На четирите ъгъла, както при джамията Макбул Ибрахим паша в Разград, са поставени малки кули, под които през обръчи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шестнайсетте лъчеви обръчи са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят. Короните са двойни редове от сталакмид. Арката над входната врата, която завършва с един венец, също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни пластини. Минарето на джамията представлява изящно архитектурно произведение. Според Евлия Челеби по красота то нямало равно на себе си в София.

Вътрешноста на джамията придобива сегашния си вид в резултат на неколкократни ремонти. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на 20 век с финансовата подкрепа на посланика на Турция в София Фетхи Бей. Частични ремонти, боядисване, мазилки и т. н. са продължили и след Втората световна война. През последните десетилетия те се извършват с даренията на турски и арабски вакъфи. С тяхна подкрепа е изградена система за подово отопление.

Сегашното състояние на джамията Банябаши дава възможност в нея петъчните дни да се извършва молитва с около 500, а в байрамите близо 1000 мюсюлмани. В миналото около джамията се намирали гробниците на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах и на Емин Деде.

Wikipedia

Ибрахим паша джамия

Ибрахим паша джамия

Wikipedia

Ибрахим паша джамия е мюсюлмански храм в Разград, включен в каталога на ЮНЕСКО, като 3-тата по големина джамия на Балканите. Построена през 1616 година по времето на Ибрахим паша и управлението на султан Ахмед I, джамията е един от най-красивите образци на класическата османска архитектура. Храмът е централнокуполен като долната ѝ част е куб, който във височина преминава в осмостен, а после в цилиндър. На фасадата има четири реда островърхи прозорци. Минарето е от дялан камък с пластични орнаменти под викалото. Във вътрешността има богати оригинални стенописи.

Към настоящия момент джамията, която е обявена за паметник на културата, е затворена за посетители и вярващи и от 30 години не е реставрирана.

Осман Пазвантоглу джамия

Минарето на Осман Пазвантоглу джамия

Елемент в джамията

Библиотеката на Осман Пазвантооглу

Wikipedia

Джамията на Осман Пазвантоглу е мюсюлмански храм във Видин. Освен джамията в архитектурния ансамбъл е включена и библиотека. Обявени са за паметник на културата от национално значение. Намира се в Градската градина (крайдунавския парк) срещу Митрополския комплекс в Калето (Стария град).

Джамията

Джамията е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Завършена е между 14 май 1801 и 4 май 1802 г. Създава впечатление за двуетажност, въпреки че е само с 1 етаж. Предверието и е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е голям и е украсен с летвен таван, на който има голяма дърворезна розета. Има балкон, предназначен за жените.

Минарето завършва със стилизиран връх на пика, която вероятно е знакът на войсковата част, към която е спадал Осман Пазвантоглу или (според друга версия) изобразява обърнато сърце като израз на несподелена любов. Според някои Пазвантоглу е посветил джамията на баща си, посечен във Видин по заповед на султана; според други той я е посветил на своята любима българка. Джамията може да бъде разгледана свободно от всеки и дори снимана от вътре. Там работи човек, който може да ви разкаже историята на джамията, на Осман Пазвантооглу, да ви обясни за елементите вътре в джамията, да ви покаже библиотеката, да ви преведе надписите по стените в джамията. От джамията можете да закупите Свещенния Коран, преведен на български, както и други по-малки книги.

Библиотеката

От ансамбъла на Пазвантоглу, граден в края на 18 и началото на 19 век, до наши дни са останали само джамията и библиотеката. В него вероятно е имало медресѐ (училище) или завиѐ (малка мюсюлманска религиозна обител). Библиотеката е каменна, квадратна, покрита с купол от оловна ламарина, с малко открито преддверие и помещение. От надписа над входа се разбира, че Пазвантоглу е посветил библиотеката на покойната си майка.

Осман Пазвантоглу

Според преданията Осман Пазвантоглу, управител на административната област с център Видин, бил сред най-човечните между турските управници. Българите от околността го уважавали, но не се нравел на султана заради новаторските си идеи в управлението. Когато починал, турците отказали да го погребат на свещена земя (в градината на джамията) - за тях бил предател и враг.

Шахбединовата джамия

Шахбединовата джамия,рисунка на Йозеф Обербауер

Wikipedia

Шахбединовата Имарет джамия (на турски: Şahabettin İmaret Camii) е мюсюлмански храм в Пловдив, България на южния бряг на река Марица, до Пешеходния мост. Джамията е изградена през 1444 - 1445 г. от румелийския бейлербей Шахбедин паша, син на завоевателя на Тракия Лала Шахин. Над портата на джамията има плоча, на която на османотурски пише:

„

По волята на Мурад Хан, син на Мохамед Хан, султан, син на султан, тази величествена, Богоугодна постройка бе съградена от Шахбедин паша, пълководец на пълководците. Нека Бог му даде каквото пожелае на двата свята. Приеми това, о, Всемилостиви, в 848 от хиджра.

“

Името на джамията идва от имарета, изграден в двора ѝ от султан Баязид II, разрушен в края на 19 век, който осигурявал безплатна храна и престой за пътниците мюсюлмани.

Джамията има открито преддверие по цялата си дължина с 5 островърхи арки. Централният кораб е квадратен с купол, носен от осемстенен барабан. По-малките странични кораби също са квадратни. Строеното няколко века по-късно минаре има меандрова тухлена превръзка и се смята за архитектурен шедьовър. След 17 век вътрешните стени на джамията са многократно украсявани със стенописи, от които има запазени фрагменти.

Традиционна пловдивска легенда твърди, че на мястото на джамията е имало християнски храм преди завоеванието на града от Лала Шахин.

В двора на джамията има тюрбе (гробница), в което е погребан Лала Шахин или според друга версия Шахбедин паша.

Джумая джамия

Джумая джамия

Wikipedia

Хюдавендигяр джамия, известна повече като Джумая джамия (на турски: Hüdavendigar Camii или Cuma Camii), е мюсюлмански храм в Пловдив, построен вероятно по време на управлението на султан Мурад I (1369-1389).

Джамията се намира в центъра на Пловдив и е изградена скоро след завземането на града от османската армия през 1363-1364 година. Основание за това предположение дава преди всичко името на сградата, известна в специализираната литература като Hüdavendigâr cami, т.е. султанската джамия. Hüdavendigâr е също така прякорът, под който е известен султан Мурад I. Сред населението на града сградата е позната като Джумаята. Произходът на названието се крие в значението на турското cuma (на арабски джума'а и персийски е думата за петък), което от свое страна сочи към функцията на сградата като главна джамия на града.

Aрхитектура

Храмът с размери 40 на 30 метра се намира в центъра на днешната пешеходна зона, западно от стария град на Пловдив. Фасадата на постройката е изградена в типичната за ранноосманската епоха техника, позната още като византийска зидария: два пласта тухли са иззидани след всеки пласт дялан камък. Тухли са поставени и вертикално между каменните блокове, което придава на постройката оригинална външна декорация, също така позната от други ранноосмански постройки - Зелената джамия (Yeşil cami) в Изник и Хюдавендигяр джамия (Hüdavendigâr cami) в Бурса.

В оригиналния план достъп до помещението за молитви (haram) са осигурявали 2 входа. Докато през източния вярващите са влизали направо в джамията, северният вход, днес служещ като главен, водел първоначално от пазара пред джамията чрез портал към вътрешността на сградата. Днес входът от изток е зазидан. По време на реставраторски работи през 1785 е пробита вероятно допълнителната западна врата на джамията, която днес не се използва.

От улицата на север чрез стълби посетителят достига едно преддверие, конципирано като отворена към улицата галерия. Монументален портал с надпис от реставраторските работи от 1785 служи като вход към вътрешността.

Важно е да се отбележи особеният план на джамията. За разлика от по-късните еднокуполни джамии на oсманската архитектура Джумаята в Пловдив е от т.нар. многокуполни джамии - тпест с план, в който помещението за молитви е покрито от няколко купола, обикновено 9, носени от 4 колони в центъра на сградата.

Под купола в средата на Джумаята се намира шадраван, който служи не толкова за ритуалното измиване преди молитва, колкото да символизира задължителния за всяка джамия вътрешен двор.

Минарето на постройката, отличаващо се с оригиналната си декорация, е в североизточния ъгъл на сградата.

Томбул джамия Шумен

Томбул джамия Шумен,Поглед към минарето

Томбул джамия Шумен,Изглед от двора,Свилен Енев

Wikipedia

Джамията Шериф Халил паша, известна повече като Томбул джамия е била разположена в централна част на град Шумен. В последствие, с изместването на централната градска част, тя остава в югозападната част. Името на сградата “Томбул” идва от формата на купола (на турски:Tombul означава събран, струпан, дебел, надут, топчест). Строежът е започнал през 1740 г. и е завършил през 1744 г.

Комплексът на джамията се състои от основна сграда (молитвена зала), двор и пристройка състояща се от дванадесет стаи (пансион към медресето). В основната си част молитвената зала представлява квадрат, в средната част е осмоъгълник преминаващ в кръг, който завършва със сфера (купол). Върхът на купола е на 25 метра от земята. Залата е изпъстрена с растителни и геометрични фигури и много надписи на арабски език, които са сури от Корана. Дворът на джамията е известен като “аркаден”, заради формата на сводовете пред дванадесетте стаи, които го обграждат. Минарето на джамията е с височина 40 метра.

Томбул джамия е най-голямата джамия на територията на България. В нея като подпорни колони са използвани колоните от двореца на първите български ханове в Плиска. Този факт кара някои учени да предполагат, че голяма част от руините на двореца в Плиска са били запазени и видими по времето, когато е строена джамията и че руините са унищожени и разграбени след това.

Tомбул джамия е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз.

Снимки на Томбул джамия

Said Pascha Ruse

Джамията Саид паша в Русе,Ивелин Минков

wikipedia