Осман Пазвантоглу джамия

Минарето на Осман Пазвантоглу джамия

Елемент в джамията

Библиотеката на Осман Пазвантооглу

Wikipedia

Джамията на Осман Пазвантоглу е мюсюлмански храм във Видин. Освен джамията в архитектурния ансамбъл е включена и библиотека. Обявени са за паметник на културата от национално значение. Намира се в Градската градина (крайдунавския парк) срещу Митрополския комплекс в Калето (Стария град).

Джамията

Джамията е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Завършена е между 14 май 1801 и 4 май 1802 г. Създава впечатление за двуетажност, въпреки че е само с 1 етаж. Предверието и е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е голям и е украсен с летвен таван, на който има голяма дърворезна розета. Има балкон, предназначен за жените.

Минарето завършва със стилизиран връх на пика, която вероятно е знакът на войсковата част, към която е спадал Осман Пазвантоглу или (според друга версия) изобразява обърнато сърце като израз на несподелена любов. Според някои Пазвантоглу е посветил джамията на баща си, посечен във Видин по заповед на султана; според други той я е посветил на своята любима българка. Джамията може да бъде разгледана свободно от всеки и дори снимана от вътре. Там работи човек, който може да ви разкаже историята на джамията, на Осман Пазвантооглу, да ви обясни за елементите вътре в джамията, да ви покаже библиотеката, да ви преведе надписите по стените в джамията. От джамията можете да закупите Свещенния Коран, преведен на български, както и други по-малки книги.

Библиотеката

От ансамбъла на Пазвантоглу, граден в края на 18 и началото на 19 век, до наши дни са останали само джамията и библиотеката. В него вероятно е имало медресѐ (училище) или завиѐ (малка мюсюлманска религиозна обител). Библиотеката е каменна, квадратна, покрита с купол от оловна ламарина, с малко открито преддверие и помещение. От надписа над входа се разбира, че Пазвантоглу е посветил библиотеката на покойната си майка.

Осман Пазвантоглу

Според преданията Осман Пазвантоглу, управител на административната област с център Видин, бил сред най-човечните между турските управници. Българите от околността го уважавали, но не се нравел на султана заради новаторските си идеи в управлението. Когато починал, турците отказали да го погребат на свещена земя (в градината на джамията) - за тях бил предател и враг.