Джамията, за която говори Льофевър през 1611 година, се издигала срещу кервансарая — красива, градена с хубав камък, вар и пясък и покрита с олово като него. Точната година на строителството й не е известна, но очевидно то е станало непосредствено след изграждането на кервансарая и моста, пак по заръка на владетеля на вакъфа Сиавюш паша. Много от пътешествениците посочват красотата на тази построй-
ка, наричайки я „светла и величествена”. Строена е от същия материал (камъни и хоросан) и по същия начин, както останалите сгради от края на XVI век. Джамията съществува до 1939 година, когато по договор и по споразумение с турската община в Харманли е разрушена поради опасност от срутване. След земетресението през 1929 година стените й са силно напукани, а и се налага да се оформи градският парк пред площада и там да се издигне ново читалище.
Харманли. Градът край извора на белоногатаКирил Динков
