вторник, 6 май 2008 г.

Джумая джамия

Джумая джамия

Wikipedia

Хюдавендигяр джамия, известна повече като Джумая джамия (на
турски: Hüdavendigar Camii или Cuma Camii), е мюсюлмански храм в Пловдив, построен вероятно по време на управлението на султан Мурад I (1369-1389).

Джамията се намира в центъра на Пловдив и е изградена скоро след завземането на града от османската армия през 1363-1364 година. Основание за това предположение дава преди всичко името на сградата, известна в специализираната литература като Hüdavendigâr cami, т.е. султанската джамия. Hüdavendigâr е също така прякорът, под който е известен султан Мурад I. Сред населението на града сградата е позната като Джумаята. Произходът на названието се крие в значението на турското cuma (на арабски джума'а и персийски е думата за петък), което от свое страна сочи към функцията на сградата като главна джамия на града.

Aрхитектура

Храмът с размери 40 на 30 метра се намира в центъра на днешната пешеходна зона, западно от стария град на Пловдив. Фасадата на постройката е изградена в типичната за ранноосманската епоха техника, позната още като византийска зидария: два пласта тухли са иззидани след всеки пласт дялан камък. Тухли са поставени и вертикално между каменните блокове, което придава на постройката оригинална външна декорация, също така позната от други ранноосмански постройки - Зелената джамия (Yeşil cami) в Изник и Хюдавендигяр джамия (Hüdavendigâr cami) в Бурса.

В оригиналния план достъп до помещението за молитви (haram) са осигурявали 2 входа. Докато през източния вярващите са влизали направо в джамията, северният вход, днес служещ като главен, водел първоначално от пазара пред джамията чрез портал към вътрешността на сградата. Днес входът от изток е зазидан. По време на реставраторски работи през 1785 е пробита вероятно допълнителната западна врата на джамията, която днес не се използва.

От улицата на север чрез стълби посетителят достига едно преддверие, конципирано като отворена към улицата галерия. Монументален портал с надпис от реставраторските работи от 1785 служи като вход към вътрешността.

Важно е да се отбележи особеният план на джамията. За разлика от по-късните еднокуполни джамии на oсманската архитектура Джумаята в Пловдив е от т.нар. многокуполни джамии - тпест с план, в който помещението за молитви е покрито от няколко купола, обикновено 9, носени от 4 колони в центъра на сградата.

Под купола в средата на Джумаята се намира шадраван, който служи не толкова за ритуалното измиване преди молитва, колкото да символизира задължителния за всяка джамия вътрешен двор.

Минарето на постройката, отличаващо се с оригиналната си декорация, е в североизточния ъгъл на сградата.