Изглед от Баня баши джамия в София
Баня баши джамия (на турски: Banyabaşı Camii) е мюсюлмански храм в София. Тя е построена по-инициатива и финансова подкрепа на благодетеля молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Затова в някои източници джамията се отбелязва и под името джамията "Молла Ефенди" или като "Кадъ Сейфуллах". На арката над вратата върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Под него личи датата 974, което дава основание да се приеме, че тя е построена през 974 г. по хиджра (мюсюлманско летоброене) или 1566-1567 година.
Архитектура
Основната сграда на джамията е четириъгълна. Сред четирите ъглови кубета се извисяват централното кубе (купол) и минарето. В предната ѝ част има една пристройка (тетимме) с три малки кубета. Тя е построена в памет на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах Ефенди.
Баня баши джамия в края на 19 век
Баня баши джамия е интересно архитектурно творение, което отразява спецификата на османската архитектурна мисъл през 16 век. Построена е от османския архитект Синан. Стените ѝ са иззидани от дялан камък и тухли, като между каменните редове са поставени редове червени тухли. На четирите ъгъла, както при джамията Макбул Ибрахим паша в Разград, са поставени малки кули, под които през обръчи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шестнайсетте лъчеви обръчи са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят. Короните са двойни редове от сталакмид. Арката над входната врата, която завършва с един венец, също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни пластини. Минарето на джамията представлява изящно архитектурно произведение. Според Евлия Челеби по красота то нямало равно на себе си в София.
Вътрешноста на джамията придобива сегашния си вид в резултат на неколкократни ремонти. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на 20 век с финансовата подкрепа на посланика на Турция в София Фетхи Бей. Частични ремонти, боядисване, мазилки и т. н. са продължили и след Втората световна война. През последните десетилетия те се извършват с даренията на турски и арабски вакъфи. С тяхна подкрепа е изградена система за подово отопление.
Сегашното състояние на джамията Банябаши дава възможност в нея петъчните дни да се извършва молитва с около 500, а в байрамите близо 1000 мюсюлмани. В миналото около джамията се намирали гробниците на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах и на Емин Деде.
Wikipedia
