събота, 27 септември 2008 г.

List of mosques

Famous mosques

Мюсюлманските джамии във Варна

В своето описание на варненската крепост до Освобождението, цитирайки Феликс Каниц братя Шкорпил пишат, че "в време на освободителната война имало в града 18 джамии, от които четири са били напуснати". На много гравюри от онова време могат да се видят многобройните извисяващи се минарета на варненските джамии, които дават облика на всеки ориенталски град. По различни причини - унищожавани през войните, горели при нещастни случаи или събаряни нарочно - до наши дни във Варна са останали само две джамии - Азизие и Хайрие.

Продължение ТУК

Свети Седмочисленици (София)

„Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в столицата София, разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6 септември“ и „Генерал Паренсов“.

Съдържание

[скриване]

История

Сградата е построена в 1528 година като джамия по заповед на султан Сюлейман Великолепни върху имот на Рилския манастир с метох. При разкопки в 1901 година са открити останки от стар християнски храм от 5-6 век и още по-старо светилище на Асклепий.

Джамията е кръстена Коджа дервиш Мехмед паша на името на великия везир Мехмед Соколу. Смята се, че архитект на джамията е прочутият Синан (архитектът на Сюлейман джамия в Константинопол), но сигурни доказателства за това няма. Храмът става известен с името Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето му. При земетресение в 19 век минарето на джамията пада и тя е изоставена. След Освобождението на България в 1878 година сградата е превърната във военен склад, а по-късно в затвор.

Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1]

Други

понеделник, 15 септември 2008 г.

Бившата джамия в Харманли


Бившата джамия в Харманли

Джамията, за която говори Льофевър през 1611 година, се издигала срещу кервансарая — красива, градена с хубав камък, вар и пясък и покрита с олово като него. Точната година на строителството й не е известна, но очевидно то е станало непосредствено след изграждането на кервансарая и моста, пак по заръка на владетеля на вакъфа Сиавюш паша. Много от пътешествениците посочват красотата на тази построй-

ка, наричайки я „светла и величествена”. Строена е от същия материал (камъни и хоросан) и по същия начин, както останалите сгради от края на XVI век. Джамията съществува до 1939 година, когато по договор и по споразумение с турската община в Харманли е разрушена поради опасност от срутване. След земетресението през 1929 година стените й са силно напукани, а и се налага да се оформи градският парк пред площада и там да се издигне ново читалище.

Харманли. Градът край извора на белоногата
Кирил Динков