Авторски снимки:Село Текето,Хасковско и джамията

Авторски снимки:Село Текето,Хасковско и джамията

http://mypicsmania.blogspot.com

Büyük Camii,в превод Голяма джамия в град София

Буюк джамия.

Буюк джамия в 1920 година.

Буюк джамия (понякога Бююк джамия, на турски: Büyük Camii, в превод Голяма джамия) е бивш мюсюлмански храм в българската столица София.

Първото ѝ име според писмени сведение е Коджа Махмуд паша джамия или Джамията на великия Махмуд паша. Строежът на храма е започнат от великия везир Махмуд паша в 1451 и завършен 20 години след смъртта му в 1494 година.

Около джамията е имало и други сгради: хан, медресе, водохранилище и чешма. Махалата около джамията носи нейното име, а до Освобождението улица „Леге“ се нарича Буюк джамиси сокаги.

По време на Руско-турската война (1877-1878) джамията е превърната в болница. По-късно е библиотека, музей и печатница, а от 1892 година в нея се помещава Националният археологически институт с музей.

Източници

* Национален археологически институт с музей

Външни препратки

Исторически фотографии на Буюк джамия

Инфо / Mosques

:::

Авторски снимки:Кадъ Сейфуллах Ефенди Джамия - град София,архитект:Мимар Синан,построена:1567 г. (Баня баши джамия - град София)

Авторски снимки:Джамията Коджа дервиш Мехмед паша (Черната джамия),град София - 2010 г.

История Сградата е построена през 1528 година като джамия по заповед на султан Сюлейман Великолепни върху имот на Рилския манастир с метох. При разкопки през 1901 година са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на Асклепий. Джамията е кръстена Коджа дервиш Мехмед паша на името на великия везир Соколлу Мехмед паша. Смята се, че архитект на джамията е прочутият Синан (архитектът на Сюлейман джамия в Константинопол), но сигурни доказателства за това няма. Храмът става известен с името Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето му. При земетресение през XIX век минарето на джамията пада и тя е изоставена. След Освобождението на България през 1878 година сградата е превърната във военен склад, а по-късно в затвор. Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903. При преустройството са съборени минарето от черен гранит и медресето, намиращо се на мястото на днешната градинка пред църквата и са достроени ъгловите куполи, камбанарията и нартекса. Проектът за преустройството е на архитектите Йордан Миланов и Петко Момчилов. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови. „Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в столицата София, разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6 септември“ и „Генерал Паренсов“.
Info